Нощен сенокос

Автор: Skitnica
Дата: 09.06.2021 @ 14:44:49
Раздел: Поезия


Може би си там, сред звездите,
запретнал ръкави за сенокос.
С развята от вятъра риза,
тревата пада при всеки откос.

После чистиш потното чело
и ме поглеждаш с топли очи.
Прашният път ни води към село
и мъдро ме учиш, както преди.
Не се плаши, да разпериш криле!
Не е трудно, леко да полетиш!
Влагай във всичко душа и сърце,
щом е с любов, добро ще градиш!
Не се отказвай, а високо лети!
Не се страхувай, ако пропадаш,
до теб съм, душата ми те крепи
и ръцете ти, които протягаш!

Чувам косата. Пори звездите,
а е вечер, не е сенокос…
Две сълзи се спряха в очитe,
татко бе дошъл при мен тази нощ…

Този текст идва от ХуЛите
http://hulite.net

URL на тази публикация е:
http://hulite.net/modules.php?name=News&file=article&sid=198053