ХуЛите - Без теб …

Буден в сянката на тишината
храня гладното мълчание,
като затихващ южен вятър
галят мислите за тебе с длани.
Самотата някак става нежна
с привкус на фея самодива,
покълва зрънцето надежда,
че любовта е още жива
и вика те за синьо сбъдване,
докато още не е съмнало
да грейнеш - утро изумрудено,
че без теб в деня е мръкнало.