Отлив и луна на разсъмване
Автор: lirik1 Дата: 27.05.2021 @ 12:08:49 Раздел: Поезия
Наоколо наоколо наоколо търкаляха се стари кораби.
Бели скелети с изпочупени от лошата вълна ребра.
Думите се мятаха по пясъка за глътка въздух -
риби нанизани в простира на света.
Сенки криеха се плахо зад силуета на невидима жена.
Плачеща загърната с воал на червено синята мъгла.
Голи мачти в раковини свиреха с уста и пръсти
"Одата на радостта" в нелепото си скерцо.
Пълни с медовина амфори танцуваха със статуи танго.
Съдба, о Боже! И видях Луната на Онегин и Татяна.
Любовното им рандеву във гънките на старостта.
С прозрачност ме заливаше, Луната, кръглата.
Но аз не пиех лунна светлина. Нали разбирате. Дилема.
Пиех самичък своето дайкири от Минало неразредено.
И бях Отлив, а тя, милата, Луна на разсъмване.
И гола като истина, простете...
От брега...
|
|