Отлив и луна на разсъмване

Автор: lirik1
Дата: 27.05.2021 @ 12:08:49
Раздел: Поезия


Наоколо наоколо наоколо търкаляха се стари кораби.
Бели скелети с изпочупени от лошата вълна ребра.
Думите се мятаха по пясъка за глътка въздух -
риби нанизани в простира на света.

Сенки криеха се плахо зад силуета на невидима жена.
Плачеща загърната с воал на червено синята мъгла.
Голи мачти в раковини свиреха с уста и пръсти
"Одата на радостта" в нелепото си скерцо.

Пълни с медовина амфори танцуваха със статуи танго.
Съдба, о Боже! И видях Луната на Онегин и Татяна.
Любовното им рандеву във гънките на старостта.
С прозрачност ме заливаше, Луната, кръглата.

Но аз не пиех лунна светлина. Нали разбирате. Дилема.
Пиех самичък своето дайкири от Минало неразредено.
И бях Отлив, а тя, милата, Луна на разсъмване.
И гола като истина, простете...


От брега...

Този текст идва от ХуЛите
http://hulite.net

URL на тази публикация е:
http://hulite.net/modules.php?name=News&file=article&sid=197995