Пролетно кратка

Автор: botyofentiev
Дата: 15.05.2021 @ 16:22:00
Раздел: Поезия


Както тръгна, тъй и свърши.
Път – ту равен, ту трънлив.
Колкото сълзата бърже
от емоция е взрив.

Колкото усмивка кратка
след изгубена любов,
колкото изписана тетрадка
с чувства – вечен зов.

Много пъти кръстопъти
ме разпъваха на кръст.
Избран ли бе от мене пътят,
който Ти посочи с пръст?

И горях на клади безутешно,
после се събирах и вървях.
Беше ли дотука грешно?
Знам ли аз защо живях?

Скитник – в своята родина
се присламчвах като чужд.
Гостенин – приет в чужбина
в друг живот цветущ.

Е, не мирнах и това е!
Като въздишка отлетя,
като цвят от пролетна омая
кратка беше вечността.

Този текст идва от ХуЛите
http://hulite.net

URL на тази публикация е:
http://hulite.net/modules.php?name=News&file=article&sid=197934