ХуЛите - Птица от нощта

Думи тръпнат натежали.
Без мечти ли ще вървим?!
Тъжна гордост ти разпали
и във времето грешим.
Миг прощален се прокрадва.
Дебне в мрака неразбран.
Но кого ли ще зарадва –
щом човек остане сам...

И попадам неусетно –
в онзи лицемерен свят.
Бъдещето мимолетно
ме посреща в странен хлад.

Птица някаква прелита,
търси път с любов огрян.
В нощ безкрайна скита –
след живота разпилян!