ХуЛите - Неизбежно

... загърбих най-красивите си дни,
не съжалявам – идат по-красиви,
девойките ми шепнат: – Остани! –
край мен ветреят роклици и гриви,
за пенсийка натрупах трудов стаж,
а тъй и не успях да ги целуна! –
щом изгревът над дрипавия плаж
за мен разпали златното си руно,
прекрасната ми Гръцка махала
дъхти на индрише – и на смокини,
тя – старостта, добре ми е дошла! –
тъй както ми дойдѐ, ще си замине,
и Варна никак няма да скърби,
че аз съм вече старче белобрадо,
багажеца събрал си в две торби,
каквото надробих, си го изядох! –
и аз ще тръгна някой ден на път,
тъй неподписал сетната си рима.

А сетне ще съм някъде – Отвъд! –
и само в стих и в спомен ще ме има.

6 май 2021 г.
гр. Варна, 21, 45 ч.