ХуЛите - Пет по двадесет стотинки

В утро синьо-мразовито,
с настроение „Оле!“
тръгнах малко да поскитам ,
да раздвижа колене.

Щях да спра на светофара –
на червена светлина,
ала по привичка стара
се реших да продължа.

В миг пред мен като прокоба
спря навъсен полицай:
– Нарушител! - рече - Глоба!
Двайсет лева, бабо, дай!

Аз, нали съм общо-взето
кротка, пък и бях на кеф,
взех да ровя в портмонето:
– Нямам, двайсет. Имам лев!

Пет по двадесет стотинки –
ей ги – нà ги – дръж и брой!
Бяха цели пет милинки
при Бай Тошовия строй.

Не че нищо днес не струват –
дрънкат – знак за свобода!
И сега ще отпътуват
към хазната на Реда...

Полицаят промърмори
нещо, но какво не знам.
Дал` не рече: Бабо, сори!
Дал` пък го не хвана срам!?

– Чакай, бре, къде запраши?
Левчето защо не взе?
Полицаи-богаташи! –
викнах. Ама тихо, де...

20.01.2020г
/отличено в "Очи към себе си"/