Не, няма как

Автор: vesan
Дата: 23.04.2021 @ 16:06:11
Раздел: Любовна лирика


Когато ми призна, че ме обича,
би трябвало да бъда най-щастлив
от факта, че любимото момиче
все още не забравя, че съм още жив.

Но как да съм щастлив с любов такава
издигнала невидими прегради
пред всяка близост. Щом не позволява
да се докоснем даже. Щом награда

единствено са думите написани.
Такава обич всъщност е кошмарна.
Да, винаги на гибел е орисана
любов далечна и епистоларна.

Този текст идва от ХуЛите
http://hulite.net

URL на тази публикация е:
http://hulite.net/modules.php?name=News&file=article&sid=197812