ХуЛите - Земята на конника

Поле от макове пред мене се простира
и златните жита, налели тежък клас.
Поточе бистро, себе си сега намира
в песен на звънлив момински глас.
Изплувал изгрева от синьото море,
с рибарски лодки, търсещи безкрая.
Една река, незнаеща къде да спре,
от люлякови нощи пиеща омая.
Конникът велик изсечен във скалата
от високо вперил взор е. И до днес,
с конница препуска по земя богата,
в недрата приютила българско сърце.
Поле от макове пред мене се простира.
Препускат диви конници в нощта.
Земя богата. История ли? Не! Не стига!
В сърцето ми е, тази малка, хубава земя.