ХуЛите - С резенче любов

Фино меля - същи камък объл,
в мелницата на живота кратък,
с вяра храня го от къшей топъл,
ро́нен до последно зрънце пясък.

Подобно мряна в бързея лудува
живецът ми в сърцето веещ флаг,
в стиховете с рими го рисувам
като пролет бяла в грейнал злак.

Бодлива тел са думите ми прями -
истината мразена обграждат,
всяка бръчка в кожата ми помни
на клеветата черните и́ сажди.

От люде мазни не, не съм обичан,
гравиран с чувства съм от А до Я,
съдбата ми - велика ироничка,
извайва ме в различни амплоа.

Чужд на слава, на паради гръмки,
мига́ замезвам с резенче любов
и по единашки с вълча тръпка
за нея да се боря съм готов!

Животът не го меря със години,
не живея за да преживявам,
преживелият в калъп „мърцина”
живот в годините си не добавя.