ХуЛите - Лабиринт из млечния път

Когато пролетта проплаче
в проскубания листопад,
реката губера му влачи
и няма връщане назад,
и времето се ниже бързо,
изсипва се като просо,
и слънчев смях стените стърже,
и въздухът е с вкус на сол.
Ти чувстваш ли се победител
Да спорим е излишно – знам.
Поел по пътя към звездите,
човек е съвършено сам.
И няма кой да го изпрати,
и нито да го придружи –
роднина, враг или приятел,
изрекли купища лъжи....
Брегът тогава е различен.
Дали да драснеш кръстен знак
на всичко, дето си обичал?
За да се върнеш – непознат.