ХуЛите - Подир Бялата лястовица

Живях с красивата мечта все някога да те постигна,
и водеше ме през света луната – тънка като мигла,
гори ме слънцето безспир по най-неверните пътеки,
и под небесния Всемир сънувах ласките ти леки! –
и жаждах твоите коси! – на вихрулици да се стелят,

и молех Бог да ме спаси, доде след теб вървя по теля,
непостижима в стих и сън, аз вече грохнах от премала,
немеех из горите вдън, прекрасна лястовице бяла! –
дали те има? – аз не знам, но чакам Сляпата неделя.
Ако ли не, ще пукна сам след теб по теля, все по теля.

7 април 2021 г.
гр. Варна, 18, 15 ч.