ХуЛите - Стихотворение за 1 стотинка

... когато градският клошар във Шишковата ми градинка
ми казва, сякаш че съм Цар: – Братле, дай някоя стотинка? –
а аз го гледам – сам и слаб, и той във мен с любов се вглежда,
и знам – ще купи четвърт хляб, загърнат в пликче от надежда,
а – може би? – с менте мерло след миг глада си ще засити? –
и на света, прогнил от зло! – ще дойдат дните му честити,

мълчим на припека благат – и кротко дъвчем си кравая,
кажи къде си тръгнал, брат, към Ада ли? – или към Рая? –
без нас Вълшебният килим хвърчи! – на страшни обороти,
животът литва яко дим! – далеч от нас – и все по-готин,
ела? – ще хапнем на обяд, доде светът спокойно спинка.
И двамата със тебе, брат! – не чиним пукната стотинка.

6 април 2021 г.
гр. Варна, 10, 45 ч.