Не питай зимата

Автор: stanina
Дата: 07.03.2021 @ 10:13:16
Раздел: Поезия


Не питай зимата къде ти е любимата,
като снегът и думите ще се стопят.
Не питай вятъра, от студ е онемял,
безмълвен в себе що тайни е събрал,

Дърветата не питай, протегнали
молитвено оголени до смърт ръце
в очакване на пролетта - небето
е за тях началото и края на света.

Дъжда не питай - и болки, и мечти
и спомени - удавя ги в сълзи...
Не питай птиците - в отпуснатите им крила
и уморените очи ще прочетеш тъга.

Попитай слънцето- солените реки от
неизплакани сълзи ще пресуши,
ще се усмихне с жива светлина
в камбанката на пролетно кокиче,

а там - на твоята любима са очите!
Отново ще разцъфне - съживена,
при теб ще се завърне след студа,
дочула как я вика на сърцето ти гласа.

Този текст идва от ХуЛите
http://hulite.net

URL на тази публикация е:
http://hulite.net/modules.php?name=News&file=article&sid=197548