ХуЛите - Прошъпнато

Терасите на жадното очакване
като горещи устни се изрониха
по мислите,
от вятъра разрошени.
Прелитна песен,
от размах прошъпната,
и после дълго
в резонанс пулсираше.
А от безкрая
на лазурността разплискана,
валяха бели птици -
като опрощение.
И в този миг
на илюзорна чувственост,
разбрах,
че галя блянове -
с ресниците.