ХуЛите - Ти беше всичко аз бях нищо

В най-светлото на твоята душа се взрях
не знаех що е срам не знаех що е грях
И през ретината си те запаметих
в невероятните дъги на паметта си
В светая светих на най-съкровените покои
на моята душа вградих Идея
преди да дойде още Бог

ти беше мисъл дума смисъл
аз лист отнесен в тилилейските гори
ти беше източна стрела и песен
аз лък с обтегната тетива
ти беше славей в бял кафез
аз тъмносинята магия
ти бе фетиш и индулгенция за Рая
аз цветен прелестен витраж
ти бе мираж за моята душа
в оазис с палмова ракия
аз дъх на пресекулки
ти бе разтупкано сърце
аз току що изгаснала светулка
ти беше май ти беше роза
аз змийче в зеницата на еднорог
ти перце и полъх на зефир вечерен
аз в тога царствена на сцена
ти бе дървото на живота
аз преизподнята на суета
ти написано с любов писмо до мене
аз капки кръв от пръстите на Бога

Ти беше всичко аз бях нищо
Сега си ябълка търкулнала се на дивана
и си спомняш онзи Рай на сън
А аз танцувам танц опасен със змията
И с поглед благ на Ангел херувим
поглеждам към
Земята

от брега...