ХуЛите - Пясъчно сърце

Сърцето пясъчно ще изтече
на времето отминало през пръстите.
И луднало море ще повлече
една любов, с вълните му възкръснала.
А бри́зът в люлка ще я залюлей,
с коси, изплетени от чувства в нощите.
И влюбена цигулка ще запей,
ще шепне страстно: искам още, още…
И ще разказват белите вълни
за изрисувано сърце във пясъка,
което и след нас дори звъни
със струните на всеки морски плясък.