ХуЛите - Копривената супичка на мама

... додето на котлона къкри супа
и мама стърже моркова с ренде,
и крайчето ми дава да изхрупам,
и знам, че утре пак ще ми даде,
аз си я гледам – бавна и красива,
Жена, от някой други свят дошла,
с една чорбица пролетна коприва,
брах я в снега – по зимните била́,
и стаята дъхти на кълцан лучец,
на стиска джоджен и на куркума,
каква добричка мама ми се случи! –
за обич Бог я прати у дома,
слетяла ми отнейде – тиха птица,
във моя сън и спомен ще гнезди,
и топлата копривена чорбица
ще ме завръща в дните отпреди,
и аз – додето морковчето хрупам,
и дишам с нея облаче Любов,
ще благославям мамината супа! –
със целина, със морков и картоф.

20 февруарий 2021 г.
гр. Варна, 13, 00 ч.