ХуЛите - Признание за шипки

Когато съм ненужен и всевластен,
без скрита сила в същността,
все някоя Любов по мене се захласва
и е готова да ме погне веднага.

Когато съм сломен и безсловесен,
дори без чаша в чакащите нощи,
да ме убие Любовта е лесно
и ме отметне като случило се снощи.

Когато съм лъчист и лъчезарен,
в усмивките на младото сърце,
дори наопъки да се обърне зарът,
няма как ръцете ми да спре.

Аз „винаги” ще те обичам „вечно”
и „никога за нищо на света”
не бих си позволил да преча
на твойта воля и на твойта свобода.

И затова самотен съм над листа,
възпяващ свойта суета е гняв,
аз принуждавам се да мисля,
че все пак много съм корав.

Броя до пет и после свършвам
с простреляния си живот от раз.
Там някъде в дима се кърши
моят дух до шипков храст.