ХуЛите - Содомокрация – новият-стар обществено-политически строй

Содомокрацията е термин (игра на думи), в който се съчетават понятията содомия и демокрация. Содомокрацията е свързана с библейската история за Содом и се отнася до факта, че содомитското поведение (изразено във всеобщ и агресивен хомосексуализъм) на жителите на населеното място и политиката на град Содом са неразривно свързани и всъщност представляват едно цяло.
Значението на думата демокрация е управление на народа. Когато управлението е носител на содомитски ценности и поведение, то не е ли логично и естествено да говорим за содомокрация? Разсъждавайки върху историята за Содом, можем да видим, че градът е представлявал морално деградирало содомократско общество, в което хомосексуалното поведение на жителите имало всеобщ култов характер.
Содомизмът представлява не просто ритуален акт, а религия, която подменя Божия образ с дяволския. Такъв пример за култово обвързване на религия и пол виждаме в юдейското учение Кабала, родило се по времето на вавилонския плен, при който юдеите били в тясно общение с халдейските жреци и заимствали от техния пантеистичен мироглед, обединяващ божеството с природата. Въпросният религиозен светоглед се характеризира с поклонение пред творението като пред божество. Бог (Ен-Соф) според учението на Кабала се явява безкрайното нищо, съчетаващо в себе си дух и материя – женско и мъжко начало. Дали Ен-Соф има нещо общо с половата флуидност при съвременната джендър идеология ще е добре читателят сам да си отговори.
Един по-внимателен поглед върху същността на новия обществено-политически строй ще установи, че глобалната содомокрация черпи своето вдъхновение от идеологията на културния марксизъм, който си е поставил същите цели като автентичния си прародител от 19 век. „Пролетарии от всички страни, съединявайте се“ и „Работниците нямат отечество“ са лозунги, заложени в основния документ на червената идея – Манифест на Комунистическата партия, чийто автори са Карл Маркс и Фридрих Енгелс. Новата глобална содомокрация е стъпила на същия принцип на тотално противопоставяне на определени прослойки в обществото, но този път противопоставянето е между мнозинството и малцинствата (мнозинството на хетеросексуалните хора срещу ЛГБТИ малцинствата), приели статут на жертви и заели ролята на някогашните пролетарии.
Културният марксизъм е движение, възникнало през тридесетте години на миналия век в познатото като Франкфуртското училище, в което група активисти се заемат да пренесат идеите на социализма в западните общества.
Когато направим сравнителен анализ между марксизма и новата глобална „содомокрация“, лесно можем да забележим удивителни сходства между основните намерения на двете форми за заробване на обществото. Когато потърсим сходствата, които червеният звяр от миналото и този от настоящето притежават ще открием, че освен в икономическо и класово-идеологическо отношение новия строй има за цел да поеме контрола и върху семействата, и религиозните убеждения на хората.
Премахване на семейството е намерение, което е заложено в манифеста на Маркс и Енгелс. Културният марксизъм се е заел усилено с постигане на заветните мечти на учителите си, като подлага на безпрецедентен натиск традиционното семейство. Спомнете си колко мощна всъщност е подкрепата за хомосексуалните движения, колко целенасочено силна е пропагандата в задължителните училища по отношение на сексуалното и репродуктивно образование, колко непримирими са критиците на убийствата на неродените и ще установите, че войната срещу семейството е достигнала невиждани досега измерения.
Унищожаване на християнската религия е една от най-важните цели на содомокрацията, защото където има християнско послание, там има ясно разграничаване на категориите за добро и зло; праведно и грешно; чисто и развратно; истинно и лъжливо и т.н. „Религията е опиум за народите“ е фраза, която негласно продължава да мотивира последователите на най-мракобесната идеология да се справят с християнството, сякаш практикуването му е съпоставимо с употребата на наркотици. Активистите на културния марксизъм използват всяка възможност да се подиграват, хулят и нападат християнството. Достатъчен е бегъл поглед върху съдържанието и езика, използван в съвременните холивудски ленти, за категорично потвърждаване на такова едно твърдение.
И стигаме до въпроса каква трябва да е позицията на съвременните хора, които осъзнават, че свободата е висша ценност и всеки опит да бъде заграбена от новите-стари религии и политически идеи на разврата трябва да бъде разобличавана? Отговорът на този въпрос е по детски простичък: единствената истинска опозиция на содомкратската заблуда е истината на Евангелието.
Божията концепция за обществото е справедливост и милост. Заради отричането от Бог, цялата история е белязана от несправедливо и развратно управление, но днес изразителите на новия обществен строй – глобалната содомокрация – се опитват още повече да стегнат обръча около вратовете и на-вече около съвестта на хората. Ето защо църквата (народа от вярващи хора, които познават истинската свобода чрез вяра в Божия Син Исус Христос) трябва най-сетне да се събуди и да погледне часовника на историята. Ако го стори, ще установи, че стрелките неумолимо бързо се движат и вече показват пет минути до полунощ. Пет минути, в които истината трябва да бъде изявена.