ХуЛите - Продавач на стихове

(към тарикатите)))

Хич недейте наднича!
И недейте се сърди.
Стиховете са лични,
като четка за зъби.

Познати и тути кванти,
всеки си плаща. Точно.
Нито дума аванта!
Частна собственост. Точка.

Ако си паралия
и се правиш на умен,
мога да те отвия
срещу дадена сума.

Ще ти светна идеи,
думи, образи, строфи...
По-нататък недей,
по-нататък е кофти.

По-нататък е някой,
дето хитро намига.
Дай парите и бягай –
гледай да те не стига.

Ако пък си михлюзин
и тарикат...
Не бе!
Аз продавам илюзии,
просто не е за тебе.