ХуЛите - Сълза

Понякога в покоя на нощта
душата ми преляла от тъга
за миг прелита през съня ти.

Дали почувствал си на сутринта
следи от моето присъствие
и разпознал ли си
пред входа във снега
следи от тихите ми стъпки?

Неуловимa твоя сянка
невидима за теб ще си остана,
тъй както ти самият пожела.

Но в някоя безлунна зимна вечер,
забързан да се върнеш у дома,
внезапно ще се сепнеш ти,
усетил как нежно
те целува тъмнина.

И ще избършеш ли тогава
опарила окото ти сълза,
за да си тръгна аз завинаги оттук спокойна?...