ХуЛите - БДЖ

През годините съм преживял много любопитни ситуации във вагоните на държавните железници – на туризъм с теснолинейката от Септември, с нощния влак за морето, в претъпкано купе с интересни или противни хора. Ето една от тях с повече подробности.
Централна гара София. На перона пред влака намерих двайсет лева. Приближих до пушещата наблизо кондукторка и ѝ казах да попита пътниците дали на някой не му липсват пари. Тя само се усмихна. Качих се и намерих празно купе. Сложих багажа на етажерката над седалките, извадих лаптопа и го включих в захранването. Странно – нямаше ток. Пробвах в другия контакт с телефона – същия резултат.
Пуснах интернет от телефона и отворих популярна онлайн платформа за филми. Избрах един и го пуснах. Влакът тръгна, но след пет минути спря. Забелязах, че сме в Подуяне. Когато бях изгледал половин час от филма, погледнах през прозореца и видях, че все още сме в Подуяне.
На гара Елин Пелин влезе контрольорката. Погледна билета и каза:
- Вие сте за втора класа.
Аз разбира се се шашардисах. По нищо не усещах да съм седнал в първа класа – седалките изглеждаха захабени, перденцата непрани от комунизма, но отговорих:
- Ще доплатя да остана.
- Добре, но ще се върна да ви таксувам след като проверя целия влак – рече тя.
На Ихтиман се появи отново.
- Имате ли представа защо в контактите няма ток? – попитах я.
- Не – отвърна тя.
Тръгнах да вадя пари да си доплатя.
- Може да пробвате да се преместите в първия вагон – каза тя.
- Предпочитам да остана – настоях.
- Там също ще намерите празни купета, а и няма да ви се налага да доплащате. Може да има и ток.
Съгласих се неохотно, но какво беше учудването ми, когато наистина намерих празно купе, където контактите работеха. Догледах си филма към Костенец. Оставих лаптопа настрани и реших да се насладя на гледката. Слънцето плисна светлина откъм равнината. Пуснах класичeска музика в изпълнение на Yiruma. Съзнанието ми се отпусна, после се зарея в пространството.
Картините се редуваха – бор, дъб, скали, храсти, река, старата гара Белово, където навремето Захари Стоянов и Бенковски вдигали въстание, равнината, Септември и Пазарджик.
Преди да сляза от влака отново видях кондукторката. Предложих ѝ бакшиш за доброто обслужване, който тя категорично отказа. На перона в Пазарджик спрях и мислено благодарих на БДЖ за гарантираното приключение, нищо че пристигнах с половин час закъснение.