ХуЛите - Инстинкт за обичане

Той е откъснат пламък,
експонат от друг живот
или може би красивият писък
на мрака, преди да се предаде.

С покълнали устни разсича света,
люлян от прозирни клони -
безкрайно разцъфнало
вишнево момче.

Та нима любовта
не е опустошение отвътре?
Пролетен спусък преди тишината
да забули всичко?

Той не търси смисъл,
а обича - от ръба на скалите,
от плачливия прозорец,
от косите на превзетата луна дори.

Мен - безлюдната бездна,
обречена да свети.