Краище и Белица

Автор: mitkoeapostolov
Дата: 26.11.2020 @ 13:29:03
Раздел: Есета, пътеписи


Отбивам от главния път на прохода Юндола при село Краище, първото след Разлог.
Стигам центъра и паркирам пред кметството. Заобикалям сградата и излизам до ламаринена сергия, пред която има опашка. Три жени са застанали зад тезгяха и умело въртят стотици телешки кюфтета и овчи пържоли. Главите им са увити в шарени шамии, а мелодичните им гласове цвърчат заедно със скарата.
Идва моят ред. Вземам три кюфтета и две пържоли с две филии хляб и сядам на дървената пейка в ъгъла на циментовата площадка. Телешкото от тези кюфтета има съвсем различен вкус от свинското в симитлийските – по-екзотичен, по-наситен и не толкова мазен. И подправките са различни. Пържолата е прясна и сочна, съвсем леко жилава. Преглъщам и последния залък с удоволствие и се връщам при колата.
За десерт се отправям към Белица. Още от малък си спомням как дядо пееше вкъщи: „В село Белица, с вино карат воденица, животът там е същински рай”. Селото наистина изглежда райско – скътано в полите на гордата Рила. Центърът е чисто нов, а църквата е кацнала на един зъбер над него. Обаждам се в парка за посещение на мечки, финансиран от фондацията на Бриджит Бардо и се уговарям да го посетя.
За моя изненада, мечките зад железните ограждения не изглеждат по-щастливи от спомените ми, в които цигани-гъдулари ги разхождат из центъра на Пазарджик.
- Кастрираме ги – обяснява ми една от младите екскурзоводки, които поддържат центъра.
- Защо?
- Няма място за малки.
- А защо не пускате мечетата на свобода?
- Няма да оцелеят, ако са свикнали с човешка грижа.
Тръгвам със смесени чувства от този своеобразен старчески дом за мечки и завършвам пътуването си с посещение на Рила парк – увеселителен атракцион от една желязна релса, която се спуска всред заобикалящата я гора. Посетителят се качва в закрепена за нея метална количка и полита с удоволствие между дърветата. Преживяването трае само няколко минути, но пък високата скорост от спускането може да развълнува и най-скептичния гост.
Така, сит и изпълнен с емоции, се отправям към Якоруда, Юндола и вкъщи.

Този текст идва от ХуЛите
http://hulite.net

URL на тази публикация е:
http://hulite.net/modules.php?name=News&file=article&sid=197041