ХуЛите - Мен кучета ме яли, но...

Последната ми муза се омъжи -
заряза ме заради друг поет!...
Проблем създаде, няма да ви лъжа,
та сума време не написах ред!...

Предателка!... Мен кучета ме яли!...
Но що да страда толкова народ?!...
Замислих се, замигах на парцали -
как във мъглата да намеря брод?

Във звездна нощ помолих се Небето
със запек творчески да ги дарù.
Те да запецнат с техните куплети,
а нова муза мен да навести!...

Среднощната молба направи чудо!...
Обхвана ме невиждан поетичен плам!
Започнах стих след стих да бълвам лудо...
На бъзе и коприва ги направих там!

Да, болката поражда вдъхновение,
при мен то стигна непознати висоти!
Що клетви сбрах в едно стихотворение!...
Дори самият аз от тях се ужасих!...

Е, вярно, че понамирисва малко
и не упойва като розов аромат...
Мърсяло въздуха?... Да!... Много жалко!...
Но все на рози ли ухае този свят?...