ХуЛите - Творчески портрет на Ангел Чортов – Ангар - поетът на онеправданите и страдащите

В този комерсиален свят с насмешка гледат на поетите. За да създадеш и да оставиш нещо след себе си, редно е да откъснеш от хляба и удоволствията си. Ангел Чортов–Ангар е
именно от тези хора: направил е 10 книги, някои от които са на професионална (авиационна) тематика, а други с лирика, патриотични поеми („Поеми за Априлското въстание”, „Пред олтара на Свободата” – за руско-турската война, „Мисли пред деня на победата” – за победата над фашизма и „Поколения”), стихотворения за деца, хумор и сатира и др.
В творчеството си Ангар има много богат речников състав, много овладяна техника на стиха и естествени, сочни рими, широк диапазон на тематичния кръг – детски, интимни, социални, философски, граждански и еротични навеи.
Към стиховете си той се отнася сериозно. Силен и своеобразен поет е. Ангар просто е автор на мъжка литература – поет, който владее и небето, и земята! Той присъства с цялата си мъжественост в поезията и това е много важно.
В стихотворенията за деца „Спи, щастливо таралежче”, дава характеристика на животните, такива, каквито са в действителност. Стихотворенията са сладки. От децата ще се възприемат с желание, ще ги прочетат и придобият впечатления от средата, в която живеят, с какво се хранят и какво обичат. В тези си стихове е открил ключа към сърцето на децата. От тях те ще се учат на доброта и благородство.
Поезията на Ангар е откърмена от народното творчество. В стихотворението му „Цветето Ангар”, „От мъка ще се пропия”, „Ох, другари, знаете ли вие...” и др. откривам битови елементи, в тях се чувства българският фолклор. Силата на тези творби е в богатствата на чувствата.
Поетът непрекъснато търси радост и светлина. В стихотворението „До колко е дълбока любовта ни” – „Избухна болката ми, изгори ме – направи ме на хладна, сива пепел. Избухна болката ми, умъртви ме – ни знания, ни мъдрост ме спасиха” е намерен най-подходящият поетичен образ, разтърсващ силните чувства. Това е една страстна, задъхваща изповед.
В стихотворението „Русалка” – „в долината на нейната гръд, моят сън сред цветя се извива”, Ангар си служи с прекрасни метафори, сравнения, епитети.
Ангел Чортов–Ангар създава поезия, която е отражение на живота. В нея е излял собственото си сърце. Много чувствителна и впечатляваща натура е; той е разкъсван от смущаващи въпроси и не може да се освободи от тях; непрекъснато се люлее между вярата, надеждата и безверието. Наистина, много сложен е душевният му мир.
Той е угнетен, защото все повече разбира, че не може да осъществи мечтите си за щастие, угнетява го действителността. В стихотворението „Спри пред мен, сърничке тънконога” си служи с чудни сравнения, взети от живота и природата. Макар че в него преобладава тъгата, общият тон е жизнерадостен – „Като образ на доброто чудо, ти пред моето лице изгря, да ми върнеш вярата в доброто, да ми вдъхнеш смелост за борба.” За него сърничката е олицетворение на доброто, вещае спокойствие и радост.
В поезията на Ангар има много прилагателни „Есен моя, златокоса, хубава, тъжна есен, тиха и замислена!” („Есен моя, моя златна есен“).
Много от стихотворенията му са с богат и словоохотлив език. Ангар е много наблюдателен. Има фино хумористично око. Умее да създава напрежение. Читателят е предизвикан да следи и бърза да види какво ще се случи; не може да разбере на каква динена кора ще го подхлъзне. И не само да следи какво ще стане, а и как ще стане; това е интересното – Ангар не обяснява само какво, а и как, и от там се определя характерът на героя. Понятието как, а не какво, е най-оригиналното при него – как го реализират, как го преживяват героите му. Това го постига най-вече чрез композицията. Поемите му „Премърцук”, „Кметът на маймунци”, „Пандемия”, „Поповата щерка” и други съдържат здрав, уникален хумор. Те са галерия от герои. За тях поетът е писал: „И ще ги чете народът, и ще се тресе от смях! Та нали частица моя от душата ми е в тях!...”
За да разберем истинския Ангар, не може да не се спрем на стихотворенията му с патриотичен и социален патос.
В „Поема за Априлскотото въстание” Ангар рисува редица картини от народния бит, от сраженията на борците и жестокостите при потушаването на въстанието. „Семето на Свободата! Него кой ли го пося? Левски вредом го разнесе, при Бенковски разцъфтя”, „А Бенковски като хала, като храбър силен лъв, винаги е бил начело”… Самият факт, че разработва тази тема, че с такъв възторг възпява образите на Левски, Бенковски и народа, е доказателство за неговия патриотизъм. „Във полетата догарят изгорелите селца, като цъфнали божури, като стъпкани сърца”. Каква художествена картина само!
С не по-малко художествена сила в поемата „Пред олтара на Свободата” е изразено преклонението пред героизма на народа: „Как безстрашно през страшното във атака вървяхме! Как ще кажа на мъртвите, че не успяхме.”, „за да се върне враг безброен, достатъчни са две неща – Балкан – и няколко героя”, „И от пламтящата жарава възкръсва нашата държава!” Поетът намира различни форми, за да изрази любовта си към Отечеството.
В поемата на Ангар любовта към Русия е отразена като дълбоко чувство, което се предава от поколение на поколение: „А Русия изправя могъща снага, да помогне на своите братя” („Пред олтара на Свободата“).
Тези поеми, както и останалите му поеми „Мисли пред деня на победата” и „Поколения”, са принос за нашето родолюбиво възпитание, най-вече за младото поколение, за да видят те, техните деди за какво са давали живота си. Имат голяма стойност, ще изиграят своята роля за по-нататък.
Ако Пенчо Славейков нарича родината „опак край”, то Ангар я нарича „Шибана държава”. Той живее със своите спомени за хубавите моменти от миналото и ненавижда своята съвременност, дребнавостите, егоизма, подлостта и беззаконията. Бори се срещу недъзите на своята съвременност „Ти с жалки долари да се сдобиеш, не тръгна ли невинни да убиваш” („Ще се изселя някъде в балкана“).
В стихосбирката „Шибана държава” той заема гражданска позиция. Стихотворенията имат характера на басни и това е едно от най-високите му постижения, защото употребява изразни средства от алегория през хипербола до гротеска.
С мерената реч си служи добре, има подтекстове в творчеството, има пълен ритъм, заема ясна позиция – отношения към държавата, социален и граждански патос. Толкова много стихотворения, толкова са различни нещата, никъде не се повтаря, а се потвърждава едно – жалката действителност. В стихотворението „Мравката върви и си хортува” говори за мравката, а написаното всъщност се отнася за хората: „ – Мравке, скоро пак ще се гласува! – Казах ви не ме интересува.” Всяко едно стихотворение е една сламчица, която прави купа сено. Заключителните думи в края на стихосбирката му са: „Престъпната шайка не знае пощада. Но ако триумфа им с нещо смутих и падна застрелян, най-висша награда чрез теб съм заслужил, мой яростен стих!”
Неговата поезия е точно за онеправданите и страдащите. Той е изградил своя светоглед и с него върви по света.

Б.а. 24.04.2008 г., КДК, Ловеч, Творческа среща с Ангел Чортов – (Ангар).
Материалът е поместен в книгата ми „Палитра от бои”, 2019 г.