Есенно равноденствие

Автор: rajsun
Дата: 22.09.2020 @ 10:30:09
Раздел: Избрано поезия


Денят отнякъде издиша
и постепенно се смалява.
Една минута – то е нищо! –
по-късно слънцето изгрява.

Една минута – то е нищо! –
по-рано залезът угасва.
Денят по-къс една въздишка,
една несподелена ласка.

Топи се неусетно, скришом –
ахá докрай, ахá до дъно.
Но не! До Коледа издиша,
след туй започва да се пълни.

Светът и той така издиша,
лъжи, омраза и войни…
Пък аз, позастарял чудак,
очаквам милост от Всевишния –
да почне да се пълни пак.

Този текст идва от ХуЛите
http://hulite.net

URL на тази публикация е:
http://hulite.net/modules.php?name=News&file=article&sid=196734