ХуЛите - Живот сред призраци

И белег да няма, усещането за болка
завинаги остава да напомня,
че някога там имало е рана.

Душата не забравя: умее да мълчи
и преживява, възкръсва след потоп,
пониква преродена от жарава.

Ще замъча, но не защото ти прощавам.
Остана ли, ще продължа главата
като щраус в пепелта да си заравям,

обречена сама да се унищожавам...
Не знам къде отивам, но знам кога ще спра:
когато призраците останат зад гърба.

28 08 2020