ХуЛите - Звездолет

Тази нощ пак вятърът вилнял е
и облаците сякаш е изпил,
а звездите лакомо изял е,
оставяйки ги в твоите очи.

Сливата на двора май че скърца –
вдига мудно сухия си клон.
Щурец цигулката си дърпа,
на звездите правейки поклон.

Жегата земята пак сковала е,
пукнала е плодородната ѝ гръд,
твоята усмивка пък заспала е,
във трошица вафла „Млечен Път”.