Радост

Автор: ElenaZelena
Дата: 14.07.2020 @ 12:48:51
Раздел: Избрано проза


Вървя и си тананикам наум „Since you`ve been gone“, улицата е пуста и тъжна, а сивите хора наоколо са се слели със сградите. Срещу мен приближава циганка. Като от филм на Кустурица е - красива, светлоока, млада, с леко матова кожа, по която блестят фини капчици пот и придават на лицето ѝ перлен оттенък.
През челото си е замотала кърпа с шарени висулки, подрънкващи в синхрон, а слабите ѝ рамене са дръзко разголени. Зазяпвам се. Очите ѝ ме приковават с пъстри истории, в които плават кораби, препускат коне, орли летят край остри зъбери и млади цигани танцуват край високи огньове, докато стари циганки броят останалите зъби в устата си.
- Ей, како, голяма радост те чака в живота – чувам я да казва, докато блея, а тя ме гледа закачливо и настоятелно. Сепвам се.
- Ами! Чака ме… – свивам устни скептично.
Светлината под клепачите ѝ притъмнява, корабите се люшват и накланят един към друг, мачтите им се кръстосват в надпревара за измислено превъзходство.
- Дай си ръката! – казва властно и докато се усетя, я е грабнала и я държи с гладките си пръсти, устните ѝ потрепват, очите ѝ - загадъчни и леко присвити, са вперени в линиите.
- Е, виж! – забива пръст в средата на дланта ми. - Оттук като е тръгнала и все те търси. Ма ти що ѝ бягаш, ма! – поглежда ме и е готова да прихне, но аз съм се оцъклила насреща ѝ и не знам какво да кажа, запечатала съм цялата вселенска радост зад сериозната си, опулена фасада.
- Виж ся – подхваща тя наново – един съвет без пари ше ти дам, да видиш, че и ние, циганите, сме хора. – Тя, радостта, по хората ходи, не по дърветата, тъй да знаеш. Дръж я, докато я има!
Смигва ми, от очите ѝ струи смях и песен и отминава, подрънквайки с висулките на челото си.
„Радост. Ще я кръстя Радост“, решавам изведнъж, допряла длан до големия си корем и тежко бреме сякаш се смъква от плещите ми, ухилвам се, а фасадата ми се пропуква и цялото вселенско щастие се разлетява еуфорично наоколо, разпилява се като шарени топчета, които подскачат весело по паважа и мятат цветни отблясъци по пустата, тъжна улица.

Този текст идва от ХуЛите
http://hulite.net

URL на тази публикация е:
http://hulite.net/modules.php?name=News&file=article&sid=196426