ХуЛите - Мъжка риза

Един стар варненски сархош, от мен животът се изниза.
Ще те сънувам тази нощ – как гладиш бялата ми риза.
По-тежка и от парен влак, свисти горещата ютия.
В зениците ти лунен зрак – и звездните Вселени пия.
Отмяташ руйнали коси, навярно па̀рата те дразни?

Едва ли Бог ще те спаси! – надеждите ти са напразни.
Мълчиш, загледана във мен, какво ли виждаш, аз не зная.
И в моя мозък просветлен тунел към Вечността дълбая.
Животът ми – без грош цена, към своя светъл край възлиза.
С теб – най-красивата Жена! – изгладила ми бяла риза.

28 юний 2020 г.
гр. София, 20, 30 ч.