ХуЛите - Вечерна дъга

Искам кротко навън да вали
в неродените сънени утрини,
а по пътя нагоре да потичат реки,
които да се вливат във сърцето ти.

Отпий от тъгата в очите ми
с вкуса на дъждовния здрач
в цветовете пастелни на дъгата вечерна,
прозираща през облачната сивота.

Съблечи всички мои защити
и когато пак стана дете,
облечи ме в прегръдките свои,
със душа на дете ме обичай.

А аз ще ти разкажа свойте сънища
за дъгата над далечното бъдеще,
в което всъщност ме е нямало
и ти ме пишеш в минало неслучено.