ХуЛите - Полъх

Понякога поспирам на ръба
на тези непознати небеса,
улавям си парченце хоризонт
и няколко усмивки, и мечти,
и пухче от откъснато крило,
и още куп забравени чудатости...
Светът ли се върти
така стремглаво
или това е само шепа време,
изгубено из щрихите на вятъра...
Дали между небето и земята
ще плисне път,
партина или мост,
та да достигна някога до теб...
тъй нереално мое вдъхновение.