ХуЛите - Ударих колата

Предният капак бе нагънат като хармоника, най-вече от лявата страна. Струйки сивкав дим се точеха нагоре. Арматурното табло се бе изкривило от силния удар, а воланът се бе килнал на една страна Предното стъкло се бе спукало, но все още се държеше на мястото си. А най-отпред се извисяваше калната задница на камиона.
Кристина размърда китките си, които като че ли бяха пострадали заради силното стискане на волана. Тогава я връхлетя мисълта, че колата вече за нищо не става. Цялата се разтрепери от ужас. Какво щеше да каже Явор?
Някой се опитваше да отвори вратата. Чуваше се грозно скърцане. Кристина извърна глава и видя отвън едър мъж. На лицето му бе изписана тревога. Вратата упорито отказваше да помръдне. Кристина се облегна на седалката и задиша дълбоко в опит да се успокои. Сърцето й заплашваше да изскочи от гърдите.
Мъжът донесе лост и с негова помощ отвори вратата.
– Добре ли сте? – попита той и се загледа в треперещите й ръце.
– Не знам – отвърна тя. Мислите й бяха изцяло насочени към това как ще реагира приятелят й.
– Можете ли да излезете от колата?
Кристина помести краката си настрани, при което към лявото й коляно се стрелна остра болка. Тя примижа и изпъна гръб. Дишането й се учести. Тя все пак успя да прехвърли краката си над прага, да се подпре на таблото и да се надигне леко. Обаче не можа да стане. Тялото й отново се отпусна на седалката.
– Имате болки ли.
– Да, не мога да стъпя на левия крак. Нещо не е наред. – В очите й избиха сълзи. Раменете й се разтресоха.
– Спокойно! Седете спокойно. Няма страшно. Преди малко извиках линейка.
Минута по-късно Кристина се поуспокои. Установи, че когато не мърда, болката е в търпими граници. Извади телефона си и набра номера на Явор.
– Яворе?
– Какво има, мила?
– Ударих колата. Съжалявам.
– Ударила си колата! Господи! Нали ти казах много да внимаваш! Та аз още не съм я застраховал! Съвсем нова кола!
– Съжалявам – проплака Кристина.
– Много ли е пострадала?
– Ами… предният капак е силно изкривен. Таблото е счупено. Вратата се отвори, обаче много трудно.
– Съсипала си новата ни кола! Сега ще затънем в дългове! Как ще се оправяме, не знам. Ти ли си виновна за катастрофата?
– Имаше поледица. Бях на доста голямо разстояние от камиона, но той изведнъж наби рязко спирачка. Колата поднесе, загубих контрол… – Кристина се разхлипа.
– Какво ще правим сега! Три години спестявахме, а сега всичко отиде на кино! Кристино, как можа!
– Ох… толкова съжалявам.
– Къде си?
Тя му каза.
– До половин час ще дойда. Стой там!
– Ама аз…
Явор затвори.
Тя естествено нямаше как да стои там. До смачканата кола вече бе спряла линейка.
Медиците измъкнаха внимателно младата жена и я положиха на носилка. А по пътя за болницата обездвижиха левия й крак с шина и бинтоваха подутите й китки.
Наложи й се дълго да чака пред рентгеновия кабинет. Болеше я много, но се чувстваше по-зле психически, отколкото физически. Страх я бе от гнева на Явор.
Лекарят гледа няколко минути снимките, след което се задейства. Разряза сръчно чорапогащника с ножичка и го отстрани.
– Какво ми е? – попита с треперлив глас Кристина.
– Няма страшно, госпожице, ще ви оправи. Фрактура, но костите не са се разместили много. Китките са само навехнати. – Той хвана стъпалото й с две ръце и го дръпна няколко пъти. Чу се силно изпукване и Кристина зави от болка. – Готово, това е, няма страшно, най-лошото мина.
– Не дърпайте повече, моля ви, моля ви!
– Няма, няма, наместих го.
Кристина изпита облекчение, гадното стържене под коляното вече го нямаше. Тя се отпусна върху масата и притвори очи, не искаше да гледа. Почувства се неловко, когато лекарят плъзна ръце под прасеца и петата й и повдигна наранения крайник, но продължи да мижи. Тогава дойде да помага някаква жена, вероятно медицинска сестра.
Двамата нахлузиха на крака й нещо като чорап и започнаха да го омотават – първо с памучен плат, после с ролки влажен гипс. Кристина отвори очи тъкмо когато лекарят престана да заглажда превръзката и издърпа подплатата нагоре, оголвайки пръстите. За довършването на процедурата бяха нужни още няколко ролки.
Сестрата се зае да бинтова стегнато китките на Кристина, която вече мислеше какъв ще е животът й от сега нататък.
След като гипсовата превръзка изсъхна, Кристина получи чифт патерици и рецепта. Лекарят й се усмихна и я пусна да си върви.
– Внимавайте при ходенето и пазете китките си. И никакво стъпване на болния крак.
Кристина се изправи с мъка, подпря се на патериците и закуцука към изхода. Стоте метра до стоянката на такситата й се сториха маратонска дистанция. Шофьорът прояви добрина и й помогна да се настани на задната седалка.
Половин час по-късно тя звънна на вратата на своя приятелка от студентството.
– О, Криси, какво е станало! – възкликна Мариана. По бузите й изби нездрава червенина.
– Ами какво, катастрофирах. Много ми е неудобно, че те притеснявам, но може ли да постоя при теб няколко дена?
– Можеш да стоиш колкото искаш, знаеш, че имам свободна стая. Ще се погрижа за теб, но ходя на работа и…
– Нямам нужда от грижи. Мога да се придвижвам. Пазаруването ще ми е проблем в началото, но ще се справя.
– Ще изтичам да ти оправя леглото, ти седни на фотьойла и си почини. После ще поговорим. Между другото Явор… той… какво…
– Не ми се говори за него сега.
Кристина извади телефона си. Явор я беше търсил три пъти. Написа му съобщение:
„Късам с теб. Не се опитвай да ме увещаваш. След няколко дена ще изпратя човек, който да прибере багажа ми. Що се отнася до колата, ще изтегля заем и ще ти върна единайсетте хиляди лева, които си дал за нея, за да сме начисто. Сбогом.“
После тя блокира номера на Явор. Изведнъж й олекна. И, въпреки болките, се унесе. Заспа с усмивка на уста.