ХуЛите - Внезапно писмо

... ти си моята бавна река,
над която нощта е прекрасна,
подир миг ще протегнеш ръка –
трепетулка за обич и ласка,
и прекрасните твои коси,
отмалял за любов, ще нароша –
и невям Господ Бог ще спаси
самотягата в мен – и сархоша,
този свят бе красив и голям,
прекосих го – тъй сам и невидим,
по-красива Жена аз не знам –
звездушинка в дъжда Персеиди,
подарявам ти дългия дъжд,
нека той във съня ти се стели,
аз – внезапният есенен мъж,
да ти чезна в постелите бели,
а когато след изгрева тих
спреш случайно такси на завоя,
позволи ми – поне в моя стих? –
да угасна в прегръдката твоя.

17 ноемврий 2019 г.
гр. Варна, 13, 25 ч.