ХуЛите - Рога и копита

Преглъщам те кат вратна жила,
засядаш в гърлото ми, впрочем
сипи ми бързо вино, мила
за да не се задавя, колчем

А нявга беше младо яре
бозало мляко от козица
кога рога са израснàле...
защо ме гледаш кат стръвница?

Чейнета остри сме сложѝли
и дебнеме се във кревата,
че двамата сме само жили
покрити с кожа суховата.

Не чакай мойто отмъщение,
повехнаха ни телесата.
Остана само утешение
да се помилваме в кревата.