ХуЛите - Докато събличам самотата

Очите ми
са копчетата нежност,
с които закопчавам самотата.
И в твоите
замислено се вглеждам.
Ще искаш ли
да продължа нататък?

И да сваля червената си рокля
на апокалиптично
агресивна лудост.
В една сълза
да мога да се стопля.
След нея
да поискам да съм друга.

Със длани
дето могат да засветят.
И в тъмното
простора да рисуват…
И с мисли
като огнени комети,
в които
да решиш да съществуваш.

И точно тук
вселената да млъкне
и да се сгуши във мъжкото ти име.
А болката
за миг да си отдъхне.
И точно в този миг
да бъда силна.

И да сваля
червената си рокля.
И всичко да потъне във забрава
А две очи –
издайнически копчета –
вселени от любов
да разкопчават.