Напролет миглите ми са зелени

Автор: yotovava
Дата: 10.07.2019 @ 15:15:14
Раздел: Избрано поезия


Щом дойде есен нейде по света –
от всички най-красиви са брезите.
И ронят злато техните листа
по птичите маршрути към Египет.

Гравира ли студът със зла игла
скрежинки по оголените клони,
сълзиците им в първата мъгла,
нечути, рано заранта се ронят.

Когато всички спите, посреднощ,
луната ги облива с щедростта си
и в разточителния ѝ разкош
затихва пулсът на щурче безгласно.

О, мои алабастрови сестри –
без жал обрулени от сприя ледна!
Една прегръдка ваша ме спаси
на мрака дирята да не последвам .

По устните ми лепне брезов сок,
напролет миглите ми са зелени.
Навярно тъй прошепва Господ Бог,
че с мен е жива цялата вселена.

Този текст идва от ХуЛите
http://hulite.net

URL на тази публикация е:
http://hulite.net/modules.php?name=News&file=article&sid=194446