ХуЛите - Концерт за кокошка и симфоничен оркестър

Кокошката Цветана рано легна и задряма
сън я стигна и отнесе пред завеса в зала.
Залата препълнена с пернати, всички знатни
очилати с модни дрехи, лъскави в брокати.
Предизвикват вдъхновение, очакват изпълнение
с крилата пърхат, шум и нервно нетърпение.
На сцената влетя и водещият папагала Коко
С микрофон и настроение подготвя забавление.
Солиската представи, съобщи за куп награди,
дипломи и „Грами“ пяла в кралските дворове,
ферми с породисти крави, в зоологическа градина
на стадион , пред телевизия пред радио...
Всички със крилата ръкопляскат, викат браво
Някой даже брависимо...нещата стават фортисимо!
Завесата потръпна, даже някакси се дръпна
щироко се отвори, светлината блесна ярко
и на сцената видяха чудо...!
Най великия оркестър симфоничен!
Съставен само от солисти пернати!
От Щрауса с тимпана през какадуто с цигулката
враната с обоя до врабеца с окарината
а на контрабаса чучулигата!
Залата още малко и ще експлоадира....
Но чакайте малко! Има и още!
С клатеща се в такт походка,
пристъпвайки внимателно като в лодка
на сцената се появява самият диригент
пристигнал до тук от далеч сред вечен лед.
пингвинат Киро- със фрак и папионка
В ръка донесъл дирегентска палка...!
-Не това не се издържа...екстаз и благовение!
Бурни аплаузи и напрежение!
Настава върховният момент!
Диригента вдига палката.
Публиката умълчава.Тишината зазвучава.
Оркестърат подхваща романтични трели.
Музиката се понася в атмосферата,
разтваря се сред публиката,
гали сърцата , прегръща душата!
От сцената към публиката
щастието се търкулва.
Удоволствие бълбука...!
Никой нито мърда,нито кука!
Моментът настъпва!
Диригента със палката сочи солистката.
Кокошката Цветанка вдишва дълбоко
притваря очи като примадона.
Усмихва се артистично с човката...
И така неистово изкуткудяка
че всички запушиха ушите, издуха бузи
и възмутено закрещяха.
Кокошката Цветанка се разплака,
диригента изпусна палката
тромбониста с тромбона
изтромбони на пода.-
Тимпаниста си удари главата
а зад кулисите цигуларите
си скубеха перата.
И точно когато започваха да я замерват с домати...
Кокошката се събуди...огледа се с уплаха,
огледа отдолу до горе нещата.
Изми си очите в паничка с водичка.
Плю три пъти против уплаха.
Стигна до двора, качи се на стобора
плахо изкудкудяка и клатейки глава
на ум си каза:
-Добре че беше на сън и никой не ме видя.
Добре че никой не знае....
Е аз го знам но няма да им кажа.
Не е лесно да си кокошка на сцена!
Дори да си красива и талантлива родена!
Дано не научи петела дето съм за него сгодена!