След татко и мама

Автор: apostola
Дата: 26.01.2019 @ 11:21:19
Раздел: Поезия


А първо тръгна си баща ми.
След него тръгна си и мама.
И както казваше сестра ми,
това е някаква измама.

Те бяха живи пред очите
и бяхме сякаш едно цяло.
Сега ги няма сред лъчите
и в нас е нещичко умряло.

И ние пътници сме, Боже!
По техен път и ний вървиме.
И нас ни чака друго ложе...
дано със тях се поздравиме.

Дано се видиме след време
и пак да сме едното цяло.
С душите да се разбереме,
облечени в небето в бяло.

Този текст идва от ХуЛите
http://hulite.net

URL на тази публикация е:
http://hulite.net/modules.php?name=News&file=article&sid=193283