ХуЛите - Звездният скелет на сърцето

Чакам те под кротките лапички на тъмното
да се извиеш като мълния върху лунното легло -
кръгъл като денонощие,
вирнал нос като облак нацупен.

Все пак ще стигнеш до мен преди да започнат
да ръмжат реките и да повдигат водите си тъжни.
Ще легна по корем в небето
и ще събличам от себе си звездите.

Няма начин да не дойдеш тогава -
внезапен,
замръзнал
и бял,
по-невъзможен от белег,
по-блед от разплакан фонтан.

И в тази водоравна окончателност
ще засветиш под кожата ми като стихотворение.