ХуЛите - Живял е рицар беден на света

На света живял е беден
рицар – мълчалив, смирен.
Мрачен бил на вид и бледен.
Духом – смел и откровен.

Непостижен образ, слязъл
от небето той съзрял,
и завинаги се врязъл
във сърцето му без жал.

Пътешествайки в Женева,
върху кръст крайпътен, прост,
той видял Мария дева,
майката на Бог Христос.

Оттогава земна страст
той отхвърлил към жени,
и до смъртния си час
дума с тях не разменил.

Шлем стоманен оттогава
от лицето си не снел.
Вместо шарф за бойна слава,
дълга броеница взел.

Нито на Отца, ни Сина,
нито на Светия Дух
молел се е паладина.
Бил човек със странен дух.

Пред лика свят нощем бдял,
той, на девата безгрешна,
и във нея скръбно взрял
поглед, плачел безутешно.

С вяра и любовна стръв
обладали всяка мисъл,
"Ave, Mater Dei" * с кръв
върху щита си написал.

И дордето паладини -
в бой с врага под кръстно знаме,
сред пустинна Палестина -
с плам зовяли своите дами,

"Lumen coelum, sancta rosa!" **
той крещял във порив див,
и треперел във угроза
мюсюлманинът страхлив.

Щом се върнал в своя замък,
влюбен и опечален,
скрил се зад стени от камък
и умрял непричестен.

И тогава Дух от Ада
се приготвил в онзи час,
там, душата за награда,
да получи в своя власт.

Уж че се не молил богу,
че не спазвал пост сурово,
че обичал в изнемога
грешна, майката Христова.

Но Пречистата сърдечно
в този миг, пред Божи син,
се застъпи. В царство вечно
пусна своя Паладин.

* Слава, Майко Божия!
** Светлина небесна, свята роза!

Жил на свете рыцарь бедный
(А. С. Пушкин)

Жил на свете рыцарь бедный,
Молчаливый и простой,
С виду сумрачный и бледный,
Духом смелый и прямой.

Он имел одно виденье,
Непостижное уму,
И глубоко впечатленье
В сердце врезалось ему.

Путешествуя в Женеву,
На дороге у креста
Видел он Марию деву,
Матерь господа Христа.

С той поры, сгорев душою,
Он на женщин не смотрел,
И до гроба ни с одною
Молвить слова не хотел.

С той поры стальной решетки
Он с лица не подымал
И себе на шею четки
Вместо шарфа привязал.

Несть мольбы Отцу, ни Сыну,
Ни святому Духу ввек
Не случилось паладину,
Странный был он человек.

Проводил он целы ночи
Перед ликом пресвятой,
Устремив к ней скорбны очи,
Тихо слезы лья рекой.

Полон верой и любовью,
Верен набожной мечте,
Ave, Mater Dei кровью
Написал он на щите.

Между тем как паладины
В встречу трепетным врагам
По равнинам Палестины
Мчались, именуя дам,

Lumen coelum, sancta rosa!*
Восклицал всех громче он,
И гнала его угроза
Мусульман со всех сторон.

Возвратясь в свой замок дальный,
Жил он строго заключен,
Всё влюбленный, всё печальный,
Без причастья умер он;

Между тем как он кончался,
Дух лукавый подоспел,
Душу рыцаря сбирался
Бес тащить уж в свой предел:

Он-де богу не молился,
Он не ведал-де поста,
Не путем-де волочился
Он за матушкой Христа.

Но пречистая сердечно
Заступилась за него
И впустила в царство вечно
Паладина своего.

* Свет небес, святая роза! (лат.)