Мисля, следователно съм...

Автор: vesan
Дата: 28.09.2018 @ 20:23:06
Раздел: Поезия


Ще умра! Всички връзки с живота до тук,
всеки път за назад ще превърна в руини,
всеки мост ще подпаля и спокоен, напук
на нелепата вяра, в пустота ще премина.

Ще умра! Отървал се от житейската злоба
ще очаквам злорадо да намеря ответ
на въпроса; Какво ни очаква след гроба?
Светлината в тунела? Раят? Адът проклет?

Ще умра! И накрая, на финалната права,
към безкрайните бездни аз когато пътувам;
“Значи прав бях, да не вярвам в безсмъртност!” – тогава
ще си мисля навярно, но не ще съществувам...

Този текст идва от ХуЛите
http://hulite.net

URL на тази публикация е:
http://hulite.net/modules.php?name=News&file=article&sid=192389