ХуЛите - За принцесите

- Трябва да се носите добре пременени! Като принцесите. Гримирани! С червило! Щото – лице „такованка“ продава! Хи – хи! „Такованка“ – знаете що е то. Не се правете, че не знаете… Лицето го продава… На принцовете!
Дрезгавият глас на смахнатата Роза звучеше игриво и весело докато повтаряше за петдесети път тирадата си. Беше неотразима – къса рокля в сватбен цвят, алени дантелени чорапи сякаш идваше от околовръстния ринг.
Стоеше на космическо високи токове, с лице изографисано като икона, а върху стърчащите и коси – уж изящна корона в тон с обувките на Пепеляшка.
Банковата козирка беше спуснала живителната си сянка върху тротоара и вестникопродавницата, където възрастен белобрад мъж си вадеше хляба. Четеше нещо, то по обед като няма клиенти, какво друго да чини човек.
- Здравей! Нали приличам на принцеса? Нали? Приличам ли? – на лицето на Роза имаше усмивка наподобяваща начената филия с мед.
- Несъмнено – прозвуча отговорът от будката.
- Благодаря Ви, графе – последва изящен поклон – обичам принцесите. Ето, обличам се като тях, танцувам като тях. И съм руса. И се рея из космоса. Знаеш ли… ние принцесите идваме от звездите… Мили… Непорочни… Виж, имам татуиран принц… ето… Обичам принцесите! Рисувам ги с въздушни краски върху небето.
Дядката кимаше безмълвно. Не я беше виждал в такава светлина.
- Искаш ли да играем на една игра – Роза извади едно зарче за табла, кокалено и с избелели точки – проста е – и сложи монета върху „България днес“ – мятай! Мизата е левче.
Той – две, тя – шест хвърли.
- Мерси! Губиш. Голямо печели – и кръгчето потъна в джобчето на принцесовата рокля.
Погледът и беше застинал върху едно издание на витрината с великолепно нарисувана спяща принцеса на корицата.
- Сигурно е много скъпо – простена Роза гледайки ту витрината, ту двата лева в татуираната си ръка.
- Не е! Честит рожден ден, принцесо! – вестникарят и подаде раболепно книжлето.
- Ми той мина – големите очи на Роза го гледаха недоверчиво преди да притисне подаръка до развълнуваните си гърди. После си тръгна без да благодари. Надолу по улицата. Ръцете и сякаш рисуваха въздушни принцеси.
Не чу гласа на дядката:
- На патерица, принцесо! На патерица…