ХуЛите - В сянката на забравата

Жадувах някога да видя всичко
и всичко да докосна,
с перцето нежно на живота си,
да го превърна в мое
и в него сам да се разтворя.
Сега съм уморен и сит,
на всичко чужд
и чужд за всичко
под шапката на равнодушие дълбоко.
Сега аз търся само тишина
на тишината в чашата преляла
в полегналата синя сянка на забравата.