ХуЛите - Целуната от любов

Целуната е тя необуздано,
обезоръжена до припадък,
по вените и звучи кресчендо,
а дъхът му е меден ,сладък.
Той я носи в танца си нагоре,
косите и погалени се реят в простора,
пътят за любов е винаги отворен,
в кратките минути на забързаните хора ...
Огледалото е къс от голотата,
от нощта събрала шепнещи въздишки,
една симфония между мъжа и жената,
вплели в едно душевни нишки …
Лунен лъч прорязва тъмнината
и намира от страст човешка отпечатък,
в огън животворен сливат се телата,
в общ корен и без остатък…