ХуЛите - къщата с делфините

богат бе търговецът
вилата беше разкошна
петима художници я рисуваха
един изписа делфините
два по два
извил опашките им
както ги беше виждал
сред вълните на залива
о, как извиваше търговецът
телата на младите си любовници
нощем
как се опиваше
от заоблените им гърбове
две по две
вторият беше планинец
елените бяха страстта му
препускаха по стените
обърнали взор назад
да се присмеят на преследвачите
горделив беше търговецът
с рога си изравяше златото
с рога си проправяше пътя нагоре
третият най-романтичният
рисуваше влюбени лебеди
и всяко перце по крилете им
галеше господаря им
и самотата му
четвъртият и най-земният
изпълни градините с круши
зрели капещи сладост
и синьозелени пауни
протягащи човки към крушите
угаждаше си търговецът
препълнена беше трапезата му
и гърнетата за повръщане
петият беше мечтател
по стените летяха лъвове и кентаври
папагали дирижираха въздуха
ценеше търговецът виното
след безконечни оргии
летеше в объркани сънища
и наистина литна
един ден под врящата пепел
над водата дори над въздуха
прекрасни са стените на вилата
екскурзоводът начетен
щом знае дори
че яркочервеният цвят на фреските
Pompeii Red
се е получил
едва
когато
отровният дъх на Везувий
е близнал
обикновената жълта боя