ХуЛите - Един ангел в калта

Роди се живот.
Но на неподходящо място, в неподходящо време, при неподходящия човек.
Мястото беше един коптор, времето - сегашно, човекът - 15 годишно, неграмотно, деградирало от бой и липса на обич, момиче.
Затова се оказа в един контейнер за боклук. Старата квартална клошарка чу плача му . Уви го в парцалите си, спря една кола и заведе бебчето в болница. Там му дадоха име - Ангелина. Българският вариант на Анжела във всяко отношение. Скоро то стана любимка на всички в отделението. Задържаха го доколкото могат. После отиде в един от Онези домове, с помпозното име "Дом за деца, лишени от родителски грижи", което си беше едно долнопробно сиропиталище и нямаше нищо общо с дом. Когато стана на годинка, напълно отговаряше на името си- беше същинско ангелче с русите си, почти бели копринени коси и големите сини очи с дълги мигли. И тук бе любимка на всички. Всички лелки наричаше МАМА. Когато поотрасна, малкото й сърчице, изпълнено с огромна любов, разбра, че мама е само една, но кой знае защо не идваше. Стоеше с часове, допряла носле до прозореца и чакаше...

Един ден й казаха, че майка й ще дойде да я вземе. МАЙКА й, нейната майка! Какво чудо! Тя дойде. Отведе я в същия оня коптор, където се бе родила. Кръгът се затвори. Тук самотата се оказа още по-голяма. Ангелина стоеше на един дънер в калния двор, между кокошките и прасето, а майка й се наливаше от сутрин до вечер - в ръцете й бе вечното шише с ракия. Ангелското личице бе помръкнало и тъжно, но на кого ли му пукаше...

Една нощ, когато бе на 11 години, в стаята й влезе мъжът, който в последните месеци живееше при тях. Наведе лице към нея. Блъсна я отвратителната миризма на пот и алкохол. Но тя търпеше- може би ще я целуне и ще й пожелае лека нощ. Но дебелите, груби пръсти на мъжа я заопипваха...Какво правеше той?! Причиняваше й болка. Отвори уста да извика, но голямата мъжка ръка здраво притисна устата й.
- Само да си гъкнала... ще те заколя, ей малката...
На другия ден Ангелина се промъкна до майка си и с голям страх, който правеше очите й още по-големи, молещи, каза:
- Мамо, той влезе снощи в леглото ми... и прави едни лоши неща... боли ме...
Жената вдигна празното ракиено шише и го запрати по Ангелина.
- Ах ти-и-и, малка кучко! Открадна ми мъжа, а? Сега ще видиш ти...
Ангелина лежеше пребита, заела инстинктивно ембрионална поза. Сърцето й бе празно, очите невиждащи, русите коси разпиляни около главата й като ореол.
Един ангел, стъпкан в калта... Крилете му вече не бяха бели.