ХуЛите - Как отказах културния живот*

Обичам културния живот. По скоро - обичах културния живот. Често посещавах театрални представления, концерти, оперни спектакли, четения, изложби.
Присъствах понякога с удоволствие, друг път с известна доза отегчение, но присъствах в местната културна палитра, да. В минало време. Взех да отсъствам все по-често през последните десет години, докато направо спрях. И за това си има конкретна причина. Да не си мислите, че е само защото повечето представяния на книги, сборници и годишници са едни скучни до задрямване сбирки на няколко заблудени души. Де да беше от прозяването...Нито от концертите се отказах току-така, нито от театъра, макар че ми е идвало да си изляза от представление, няколко пъти. Окончателното ми отказване от културния живот се наложи. Наложи се.
Какви неща чух за себе си. Ужасни неща! Аз не вярвам особено на приказки на хората за хора. Отдавна съм спряла да слушам. Не си съставям лошо мнение за човек, когото не познавам лично, заради клюки и клевети. Но за себе си, ех, как се разочаровах! От себе си имам предвид. Чух, че съм скандална личност. Твърде неприятна особа. Нахална, направо нагла. Добиваща се, напориста, агресивна...Притесних се, погледнах се косо, отдалечих се, пак се погледнах... Вярно е, да речем, че не съм особено приятна личност. Малко съм дръпната. „Йънат куза“ - казват в този край, аз по-скоро се определям като запъната крава. Кофти е, че не ме бива в комплиментите, непристъпно до престъпно ми е поведението спрямо ласкатели, директно отсвирвам ухажори. На коктейли след събитията не оставам, но чак пък нагла и скандална?! От една виртуална приятелка чух всички тези неща за себе си, тя пък ги била чула от библиотекарките, които са организатори на събития - културни събития, когато им казала, че имаме среща – първа беше, единствена засега. По-скоро ме показала, когато съм влязла в залата. Аз тези жени не ги познавам. Не знам те откъде знаят толкова много за мен. И то разни други неща, които не съм и предполагала, че правя. Отгоре на всичко и името ми друго! Заяви ми го същата приятелка – "..и казаха, че се казваш иначе, с друго име те назоваха". Мдаа. Това вече ми се е случвало. Бяхме с едни литературни приятели на четене – Наистина ходех по културни сбирки, минимум веднъж на месец, та човекът, който представяше поредната си стихосбирка казал на един от хората, в чиято компания бях, че съм журналистка в местна медия и съвсем не се казвам така, както се представям. Останах с впечатление, че се крия и нарочно използвам чуждо име в интернет. И автографа, който ми беше написал гласеше – "Еди коя си, защо не се познаваме?" Взех да се замислям. Разни непознати хора ме поздравяват по улиците. Една жена от която си купувах мартеници ми каза, че съм преподавала на детето и. Друга жена, с която бях на една маса на банкет за осми март, също ми спомена, че детето и било при мен. Един известен поет преди време ме хвана галантно под ръка, докато качвахме стълбите към поредното събитие и взе да ме разпитва как съм. Не помнех да са ни запознавали. Може би ранна склероза? Стреснах се – признавам си. Чувала съм за биполярно разстройство. Чела съм, филми съм гледала. Може би и аз така. Не подозирам, а водя двойнствен живот. Не помня какво правя в другия си живот. Само си мисля, че съм обикновена жена и примерна съпруга и майка, която понякога пише и обича да слуша Вивалди и джаз. Леле! Явно в другия си живот съм фурия, която води предаване, присъства активно в културния живот и е много скандална личност! Ами да! Най-много ме смущаваше фактът, че така и не съм засичала тази мистериозна персона. Сиреч мен. Себе си като тази нагла персона. А ходех на културни събития. Как не съм я, как не съм се засякла? Значи всъщност наистина тя е аз, аз съм тя. Ние сме мен...Това, че не съм се срещала е неоспоримото доказателство, че страдам от склероза, биполярно разстройство, деменция и шизофрения. Всички диагнози са мои! За да не се побъркам тотално спрях. Спрях да посещавам културни събития. Виж от излизането навън не се отказах. Отстоях си разходките и пак ме срещат и поздравяват непознати по улиците.
Всъщност чорапът отдавна се разплете. Миризливичък чорап... Светнаха ме на кого приличам. Видях снимки. Дори лично се запознах с "двойничката" си. Наскоро попаднахме случайно на едно събитие, седяхме на един ред и имах време да я огледам. Да се огледам? Не намерих особена прилика, даже леко се обидих. Не че беше грозна или нещо подобно. Да се върнем на козата…Бегло имаме нещо общо, но само отдалеч, може би за хора с късогледство или друг проблем със зрението изглеждаме еднакво. Все пак съм доста по-импозантна, не разбирам как ни бъркат. Заговорих жената. Направо и казах - "Често ме вземат за вас." Тя го прие с усмивка - "Вече може да казвате, че се познаваме и знаете за кого ви вземат".
От време на време ходя на културни събития, стига да искам да отида. Изобщо не ме интересува кой за кого ме взема и какво на чие ухо шушука. Важното е, че всички диагнози ми се разминаха! Добре съм си аз! Какво облекчение!

* Чужди очи за себе си